Автор: Елена Стойчева
*Материалът е публикуван и в онлайн платформата mediacafe
Как бебето научава своя роден език?
Как се научаваме да караме колело?
Случва ли се това буква по буква, дума по дума или с половин завъртане на педала? Разбира се, че не. Преди да произнесем първата осмислена дума или да запазим равновесие върху две колела, ние вече сме потопени в цялостния поток на преживяването - в ритъма на речта, в движението на тялото, в повторението на опита.
Тази статия изследва какво представлява фрагментарното учене, защо мозъкът не функционира ефективно в условия на разпокъсано знание и как можем да изградим по-цялостен, свързан и невробиологично съобразен подход към преподаването.
Фрагментарно учене
е образователен процес акцентиращ върху запомнянето, при който знанието се поднася и усвоява на отделни, несвързани елементи - факти, правила, термини или умения - без те да бъдат интегрирани в по-широка смислова и концептуална цялост. То води до активиране на краткосрочната памет и способността в съответния момент наученото да се възпроизведе без да се свърже в устойчива система, например ученик, който може да изброи части на растението, но не разбира как те функционират заедно.
Как бебето научава своя роден език? Как се научаваме да караме колело?
Винаги има един предварителен запас, който се натрупва от до́сега с цялото движение или с целия поток на речта, преди да се започне с отделния елемент. Той е пасивно наблюдение на това как езикът се ,,случва” или как умението се практикува и се създава една ,,база данни”, които са още невидими и непроявени.
Така цялата личност първо пасивно опознава новата информация в поток и цялост и чак след това се започва с активиране на възприетото.
Колкото повече сме ,,потопени” в дадения учебен предмет с още и още затвърждаваща информация, преживяване и осъзната работа с малките части, които съставляват новото знание, процесът се автоматизира в нас. Вече сме успели да изградим устойчива невронна мрежа и през тялото си да практикуваме и изразим новонаученото и усвоеното.
То е като айсберга - цялостното пасивно знание е под повърхността на водата.
Колкото повече се натрупват пасивни цялостни познания, толкова повече айсбергът се показва над повърхността.
Затова и ефективното учене не се случва като отчитаме резултата от днес за утре. Това е дълъг процес на формиране на нова невронна мрежа, която укрепва все повече с времето.
Същото е и с танците - новите хореографии също винаги се въвеждат в цяла комбинация и после се разработват на малки сегменти.
Когато училището игнорира естествения ред на ученето
В повечето учебни системи, обаче, царува идеята, че всяко начало на учебен предмет трябва да започва с отделни думички, термини, а не с пълнозначна структура, така както се появява в реалния живот. Например речта, езикът, те винаги се използват в изречения, за да извършат функцията си. А първокласниците учат първо отделната дума и чак след това изречението. Основите на чуждия език се въвеждат също така, буква по буква и дума по дума, и чак след това идва по-голямата смислова единица.
Проф. д-р Лозанов, създателят на метода сугестопедия, описва този тип учене и усвояване като да се опитваш да нарисуваш цял слон, но се оказва, че в съзнанието ти са останали само две-три черти от целия слон. Те, обаче, не са свързани една с друга и не успяват да завършат цялата картина и в крайна сметка слонът го няма.
Когато в преподаването се тръгне от елементарната частичка, без да има контекст и досег с цялото, "елементите, които по-късно се обединяват се запаметяват в центъра на съзнанието и вниманието, но сглобените части не могат да заместят цялото, то си остава цяло, но все пак сглобено".
Източник: ,,Сугестопедия-десугестивно обучение” проф. д-р Георги Лозанов
Всъщност, този тип фрагментарно учене опира до задоволяване на недоверието ни, че ако усвоим първо малките сегменти, ще можем да виждаме по-бързо резултата от преподаденото и така ще надграждаме постепенно.
Което звучи логично, но само донякъде.
Фактите как бебетата научават новото доказват точно обратното. Те винаги първо наблюдават как се "случва" или как се прави нещо и тогава започват да участват в него и лека полека го усвояват.
Резултатът обаче се забавя, когато чакаме да се натрупа критичният минимум от наблюдения и върхът на айсберга започне да се показва. Родителите също искат да виждат нагледен резултат, отлично покрити тестове, редове с преписани по десет реда нови думи, диктовки с отделни думички без контекст и т.н.
В крайна сметка, в края на годината, онези бързо отчетени резултати от петте научени думи ,,вчера” са доста по- краткотрайни, отколкото това, което се натрупва под ,,водата” при досега с цялото и чак тогава с частното.
Можем да си го представим и така - върхът на айсберга е съзнаваната част от нас. Можем ли да подценим значението на потопената част от леда или несъзнаваното?
Заключение
Истинското учене рядко се вижда веднага - то узрява чрез досега с цялото, чрез опит и време. А вие замисляли ли сте се колко от собствените ви умения са се родили точно по този начин? Как се научихте да карате колело?